ЗАВЗЍРАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Започна да се взирам в някого или нещо. Той недовидваше, а пък в механата бе малко запушено, затова си турна ръката над очите и се завзира да види кои са вътре. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 147. Винаги от джобовете му стърчаха вестници. Ето и сега ги сложи на масата и се завзира, докато му сервират. Ст. Даскалов, ЕС, 343. Здравка припна към чешмата за кобилицата си и с вълнение се завзира в околната пустота. Ц. Церковски, Съч. III, 26.